Сърцето на село Войсил

Начално училище „Св. Климент Охридски“ е малко школо с големи мечти, казва директорът Гергана Тончева. По думите й най-важната цел на нейния екип е да запази училището, защото без него селото няма бъдеще.

През следващата учебна година в него ще учат близо 40 деца от селото. Училището няма статут на защитено или средищно, тъй като се намира близо до общинския център, както и до областния град Пловдив. За да съществува, то има подкрепата на ръководството на общината, както и на кмета на селото – Яко Видолов, които правят всичко по силите си, за да го запазят. Всяка година екипът полага големи усилия, за да убеди родителите да запишат децата си в селото и да не ги водят всеки ден до големия град. „Трябва да им предоставим най-доброто – условия, материална база, качество на преподаване и отношение към децата. Големият ни проблем е тенденцията цели семейства да заминават в чужбина, което ни поставя пред демографско предизвикателство, въпреки че предприятията в района непрекъснато търсят работна ръка. Надяваме се селото да продължи да се развива и да стане по-атрактивно за млади семейства“, казва Тончева. Всяка година със средства от бюджета се правят ремонти на сградата, за да учат децата в приветлива и приятна среда. За да се пестят средства, учителите сами боядисват стаите и правят малки ремонти, в които се включва и кметът на селото. Преди няколко години той лично коси райграса в двора. Въпреки че голяма част от възпитаниците са от ромски произход, обхватът на децата в селото е на 100%. Децата искат да остават в училище и след края на занятията, както и през ваканциите. Осигурена е целодневна организация на учебния процес със занимания по интереси след обяд. Има разработен проект за класна стая на открито, в който е включен кораб на знанието – място, където малчуганите ще могат да четат и рисуват. Кандидатстват за финансиране и по няколко програми, но не се класират заради малкия брой деца.

Четете повече в бр. 28, 14 – 20 юли 2016 г.