Да превърнеш паметник на културата в пристан на изкуствата

Проф. Тони Шекерджиева-Новак
е ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и преподавател по класическо пеене и вокални ансамбли. Завършва Музикалното училище в Пловдив, а след това класическо пеене в бившата държавна консерватория. След дипломирането си е солист в Пловдивската опера, а по-късно и в Моцарт ансамбъл – Виена. Когато се завръща в България, прекратява сценичната си дейност и се отдава на педагогическа работа – първоначално в НУМТИ „Добрин Петков“, а след това
и в АМТИИ. Автор е на учебници и учебни помагала за студенти.
Проф. Новак е председател на Етичната комисия към Съвета на ректорите.

Проф. Новак, голямата новина за Академията е възстановяването на ремонтните дейности на Жълтото училище – паметник на културата от национално значение. След 3-годишно прекъсване, нови геоложки проучвания, поредица от срещи с експерти на различни институции, преработка на първоначалния проект и ново строително разрешително, реконструкцията отново е в активна фаза.
– Историята започва преди 10 години с благотворителните концерти на именити възпитаници на Академията, сред които Васко Василев, Теодосий Спасов и Бинка Добрева. Със събраните средства е финансиран първоначалният проект за реконструкция. Нека да припомним, че Жълтото училище е най-старата сграда в Пловдив, която все още се използва по предназначение. Тя е и първата новопостроена през Възраждането, за да служи за обучение. Високата порта позволява полагане на първия камък с благоволението на султан Абдул Азис. Условието е българите да съберат парите за градежа. Така те сами се облагат с данък, който да осигури нужните средства. В сградата на Плов-
дивското главно училище, създадено от Епархийското училище, първоначално започват да се подготвят свещеници. По-късно в него са учили Вазов, Каблешков, Дебелянов, а учители са били Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. От 1964 г.
се ползва от АМТИИ.
Преди 7 години се подписва договор със строител след обществена поръчка, но работата прекъсва заради нужда от геоложки проучвания на основата. През януари 2018 г. е препоръчана преработка на проекта. Година по-късно Националният институт за недвижимо културно наследство съгласува промените. От фирмата за строителен надзор обаче дават становище за срещи между Министерството на културата, Камарата на строителите, Община Пловдив и АМТИИ относно безопасността на сградата и в резултат на дискусия се взима решение за повторна корекция на проекта. АМТИИ
се съобразява с препоръките и прави доработка.
Проектът е съгласуван с НИНКН на 20 януари 2020 г.
Документите са внесени в Община Пловдив на 1 юни, а на 23-ти влиза в сила издадената заповед за строителни дейности. През август започнахме преговорите с фирмата изпълнител за допълнително споразумение и от септември строителните дейности са възобновени.

– Оригиналната конструкция на сградата се запазва.
– Да. Трите етажа ще продължат да са свързани с дървена стълба, която ще бъде подсилена с метални конструкции и ще отговаря на всички противопожарни изисквания. Предвидени са ателиета и изложбена зала за художниците, компютърна зала за графичните дизайнери, както и зала за камерна музика. В сградата ще имат свои зали Академичният китарен състав и Академичният оперен театър. Учебните зали ще са на втория и третия етаж. Целта е да обединим всички изкуства.

– Тригодишното прекъсване доведе до оскъпяване на ремонта. Имате ли осигурени нужните средства, за да го довършите?
– Преди три години АМТИИ получи целево от държавата 1,1 млн. лева за ремонта, а Община Пловдив добави още 100 000. Тази година успях да договоря с МОН 200 000, за което съм изключително благодарна на министър Красимир Вълчев. Той оцени колко важен е нашият проект. Ние ще добавим още от капиталовата програма на висшето училище. Сумата, с която ще се извърши реконструкцията, става 1,5 млн. лева с ДДС. Оскъпяването е с близо 400 000 лева от първоначално определената. За 305 дни Жълтото училище трябва да бъде възкресено в автентичния си вид, в който е построено през 1868 г., и се надявам да отвори врати през следващата учебна година.

– Отчетохте отлична кампания, въпреки че проведохте приемните изпити онлайн. Как се организира обучение по изкуства в епидемична обстановка?
– Обучението ни започна присъствено. Хибридно се обучават големите групи, защото базата, с която разполагаме, не ни позволява да осигурим нужните мерки за безопасност. По тази причина част от преподавателите са избрали хибридно обучение – 10 студенти са в аудиториите, останалите са онлайн. Преподавателят сменя непрекъснато тези групи, за да е в контакт с всички. Даваме възможност лекционните курсове да са изцяло в електронна среда. Индивидуални са упражненията в малки групи. Трябва да бъдем внимателни, за да имаме възможност да завършим присъствено първия семестър. За мен най-важно е здравето на студентите и на колегите. Децата са по-устойчиви, но има преподаватели в рискова възраст и е наложително да се спазват мерките.

– А как се осъществяват репетициите на представителните състави?
– Хоровете и академичните състави провеждат репетиции в големи зали. Все още има приток на чист въздух, защото времето е топло. Едновременно с това се прави дезинфекция на два часа, което се отразява доста на бюджета, но такава е ситуацията.

– Успяхте да привлечете и доста чуждестранни студенти.
– Така е. Студентите ни от Китай изобщо не са се прибирали у дома заради COVID-19. Иначе нямаше да могат да се върнат обрат-
но заради рестриктивните мерки там. Имаме трима зачислени докторанти от Китай – певци, които сега първо ще преминат онлайн обучение по български език. Когато успеят да дойдат в Пловдив, ще им предложим упражнения. Можем да се похвалим със студенти от Сърбия, Гърция, Северна Македония, Украйна, Молдова. Изключително съм щастлива, че мои възпитаници от Гърция и Турция успяха да намерят реализация в България. Явиха се на конкурси и при изключително силна конкуренция ги спечелиха и са вече част от трупата на Опера Пловдив. Взаимодействието между културните институции и висшето образование е налице. При нас се обучават в бакалавърски и магистърски програми и таланти от Финландия, САЩ, Австрия, Швеция, Япония.

– Различни коментари се чуха по повод договорите за управление, които висшите училища ще сключват с министъра на образованието. Вие как тълкувате тази част от промените в Закона за висшето образование?
– Вече подписах договора и съм го изпратила в МОН. Лично ще бъда от тези ректори, които ще получат по-добро заплащане въз основа на договорите с министъра. Академията винаги е внимавала със заплатите на ректора. Не съм особено съгласна с уравнивиловката, но пък тя дава справедливост в очите на обществото. Ние подписваме договор с министъра, за да изпълняваме политиките на МОН. Което и досега е следвало да бъде така. Това не означава, че губим своята свобода за развитие, но следва да се съобразяваме с националните приоритети за развитие на висшето образование.
– Оглавихте Етичната комисия към Съвета на ректорите. Има ли вече казуси, които чакат разрешаване?
– За момента, не. Ще бъда най-щастливата, ако тази комисия няма никаква дейност.