Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Философия
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Философия
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2023 Брой 42, 19-25.10.2023

Загадките на Требенище

За първи път от 100 години могат да се видят на едно място ценните артефакти от некропола, съхранявани в три държави

Зина Соколова от Зина Соколова
18-10-2023
в Брой 42, 19-25.10.2023
A A
Кухи златни зарчета, изработени от тънък златен лист с щамповани малки кръгчета върху страните. Произхождат от гроб 132 при Горна порта, Охрид, на ок. 12 км от Требенище. В него са открити още златна маска, златна пластина с форма на ръка и пръстен, бронзови съдове, елементи на въоръжението, сребърен съд и други
(края на VI – началото на V в.пр.Хр., Музей на Охрид).

Годината е 1918 г. По време на Първата световна война български войници от Сборната дивизия в района на Охрид се натъкват на интересна археологическа находка по време на пътностроителни дейности – поп­равяли пътя от Охрид за Кичево. Точно в този участък няма камъни и войниците почват да търсят. Натъкват се на участъци с концентрация на камънаци и когато ги вдигат, за да ги пренесат, виждат какво има отдолу – некропол на незнайни аристократи, погребани край Охридското езеро през
VI столетие преди Христа. Артефактите имат късмет да попаднат на познавач. Началник-щаб на дивизията е полковник Димитър Мустаков, преди това началник-щаб на Девета пехотна дивизия на ген. Владимир Вазов.

„Преди пет години, когато се рових в архивите, научих, че докато е бил в Петербург, където е учил в Николаевската генералщабна академия, Димитър Мустаков е изучавал успоредно и археология – казва доц. д-р Христо Попов – директор на Националния археологически институт с музей при БАН. – Този факт не беше известен до този момент. Дори е имал значка за действителен член на Имперския археологически институт.“

Бронзов кратер, открит в гроб I – определян като един от шедьоврите на древната торевтика. Горната част на дръжките на кратера са богато украсени с пластични ленти от езичест орнамент и перли. Към шията са апликирани от всяка страна по три масивни фигури на крави. Долната част на дръжките е оформена като крилати горгони, чиито фигури преминават от кръста надолу
в двойка змии. Тялото на горгоните е оформено подобно на ризница. Високото профилирано столче на кратера е украсено от перли и лотосови цветове в релеф
(края на VI в. пр.Хр., НАИМ – БАН)

Така археологическите находки попадат в ръцете на професионалист от висока класа. Проучванията се извършват по методически издържан начин, изготвен е план на откритите гробове, а с помощ­та на дивизионния фотограф са документирани различните етапи. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската админис­трация в Охрид. По-късно българското правителство командирова Карел Шкорпил от Варненския музей, който се информира за хода на проучвателната дейност от доклада на полк. Мустаков. Той предприема нови разкопки на мястото заедно с Богдан Филов и открива още два гроба – 6 и 7.

Карел Шкорпил и Димитър Мустаков вероятно са се познавали, предполага доц. Попов. Мустаков е учил в гимназията във Варна, където е преподавал Шкорпил. Мустаков е от рода на Хаджи Димитър. Родът му се преселва от Сливен във Варна преди Априлското въстание.

Когато Богдан Филов публикува през 1927 г. монографията си за некропола край с. Требенище, тя се превръща в европейска сензация. Тогава се разбира, че има изключително важен археологически обект. От Белградския музей и университет правят експедиция и през 30-те години разкопките са подновени. Оказва се, че некрополът е много по-голям, съдържа останки от различни периоди. По някаква причина хората по онова време са имали изключително висок социален и икономически статус и това се отразявало в материалното им положение, казва доц. Попов.

„В момента има международен проект, част от който са колеги от Скопие, от Карловия университет в Прага, Комисията по стара история и епиграфика към немския археологически институт в Мюнхен правят проучвания, които са малки по обем разкопки. Разкопки на самия некропол не са извършвани от 70-те години на миналия век – уточнява директорът на НАИМ. – Природната среда е много променена. Заради ерозията и обезлесяването гробовете, които са били на повърхността, сега се намират на много голяма дълбочина. Променило се е и езерото, нивото му е било по-високо и се разпростирало на няколко километра наоколо.“

В Националния археологически музей в момента има изложба. Тя се реализира по проект
„100 години Требенище“, по който работят съвместно археолози от трите държави.
„За първи път от 100 години може да се видят на едно място артефакти от трите държави – казва доц. Попов. – Много поколения преди нас са го искали и са се надявали, че ще се случи. До 90-те години по политически причини подобна конструкция беше абсолютно невъзможна. Сега имаме шанс да направим това, какъвто те са нямали. Идеята на този проект е чрез изложби и популяризиране на некропола край Требенище да бъдат насърчени следващи теренни проучвания, геофизични изследвания, съвместни разкопки с чуждестранни археолози.“

Погребална маска от тънък златен лист. Заедно с нея в гроба са намерени голямо количество предмети от злато, сребро и бронз в съчетание с шлемове и други типове въоръжение. (края на VI в.пр.Хр., НАИМ – БАН).
Пластина с формата на ръка с пръстен на безименния пръст е изработена реалистично и е украсена с хоризонтален фриз от „плетеница“ в долната си част. Все още липсва изрично обяснение за присъствието на този и на други известни артефакти в архаичните гробове на Требенище (края на VI в.пр.Хр., НАИМ – БАН).

Доц. Попов припомня имената на някои от реставраторите, които през годините са работили върху находките от българската част, които се съхраняват в София. Един от тях е Васил Василев, който през 70-те и 80-те години на миналия век прави изключително качествени и на високо професионално ниво реставрации специално на бронзовите предмети, пазени във фондовете на Музея. Любопитно е, че много от съдовете не са изработени на мястото, където сега е некрополът, казва доц. Попов. Това прави нещата изключително интересни от културно-историчес­ка гледна точка.

Голяма част от бронзовите съдове са от Южна Италия и от Пелопонес, Гърция. Част от оръжията – също. Стъклото и фаянсът са от Близкия изток, от Родос и от Египет. Рисуваната керамика е от Атина и Коринт. Хората, донесли даровете, са търсели влиянието на местните жители. Вероятно мястото е привличало хора от най-различни места. Едно от обясненията би могло да бъде, че оттам минава един от основните пътища – прочутият Via Egnatia. На север тръгват още два пътя, изключително важни – към района на Косово и към горното течение на Вардар и оттам за Дунав. Поне три трансрегионални пътя се събират на едно място, подчертава директорът на НАИМ.

И хората, които са живели тук и са контролирали потока от пътници, са се облагодетелствали от своето местоположение.
В резултат на разкопките на нек­ропола край Требенище, продължили през 1930 – 1934, 1953 – 1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие. Сред откритите предмети е пръстен с отворена халка. Некрополът при Требенище е най-известният архаичен некропол на Балканите. 13 изключително богати гроба му печелят прозвището Долината на златото и вече 105 години разнасят славата му по света.

Посетителите на изложбата в София могат да видят непоказвани досега експонати, както и добре известни артефакти. Изложен е нагръдник, направен от един цял лист злато. В средата е разположен кръгъл медальон с фигурите на два лъва. Украсата включва също розети, лотосови цветове и точки (края на VI в.пр.Хр., НАИМ – БАН). Друг акцент са цилиндрични мъниста от кехлибар с различна форма и размери – те са един от важните белези на елита през ранножелязната епоха в Централните Балкани. Кехлибарът присъства в инвентара на почти всички богати гробове от некропола при Требенище. Суровината за кехлибарените накити през този период произхожда от Северна Европа, като през I хилядолетие пр.Хр. Северна Адриатика и нейният хинтерланд се превръщат в център на търговията с кехлибар.

Your Image Description

Свързани статии:

България спасява азбуката на Кирил и Методий Default ThumbnailСтаробългаристика в игри за малки и големи Алфата и омегата, началото и краят Горещо археологическо лято във Видинско

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наследство

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Европриз за родна млада репортерка

Следваща статия

Вкусът към храната се възпитава

Следваща статия
Вкусът към храната се възпитава

Вкусът към храната се възпитава

Никола Рахнев, създател на „Гората.бг“: Успехът е реализация на достоен идеал

Никола Рахнев, създател на „Гората.бг“: Успехът е реализация на достоен идеал

Книги за обичане

Книги за обичане

Последни публикации

  • Сп. „Философия“, книжка 1/2025, година XXXIV
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 4/2024, година XXXIII
  • Сп. „Философия“, книжка 4s/2024, година XXXIII
  • Сп. „Философия“, книжка 3s/2024, година XXXIII
  • Сп. „Философия“, книжка 3/2024, година XXXIII
  • Сп. „Философия“, книжка 2/2024, година XXXIII
  • Сп. „Философия“, книжка 1/2024, година XXXIII
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXI
  • Сп. „Философия“, книжка 4/2023, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 3/2023, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 3s/2023, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 2/2023, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 1/2023, година XXXII
  • Годишно съдържание на сп. Философия 2022 г.
  • Сп. „Философия“, книжка 4/2022, година XXXI
  • Сп. „Философия“, книжка 3/2022, година XXXI
  • Сп. „Философия“, книжка 2/2022, година XXXI
  • Сп. „Философия“, книжка 1/2022, година XXXI
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, 2021 г.
  • Сп. „Философия“, книжка 4/2021, година XXX
  • Сп. „Философия“, книжка 3/2021, година XXX

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"