Доц. д-р Анелия Иванова
Русенски университет „Ангел Кънчев“
https://doi.org/10.53656/str2024-5s-17-res
Резюме. Хуморът в класната стая е обект на анализ и изследвания десетилетия наред и едва ли има педагог, който би отрекъл, че добре поднесените и тематично свързани с учебния материал шеговити елементи създават позитивна и интригуваща атмосфера и допринасят за намаляване на напрежението у обучаваните и повишаване на тяхната инициативност и участие в учебния процес. Но също е добре известно, че успешният хумор е този, който кореспондира с интересите и нагласата на аудиторията. Какъв трябва да бъде хуморът, който да бъде разбран и добре приет от поколение, непознаващо свят без мийм култура в разнообразните ѝ проявления? Когато R. Dawkins, въвежда термина „meme“ през 1976 г. едва ли предполага, че дава име на явление, което ще се разрасне до такава степен, че почти половин век по-късно директорът на Центъра за дигитална култура в Kings College London ще каже, че „миймовете са едно от нaй-ярките доказателства, че съществува нещо, наречено дигитална култура“. Има ли място за мийм културата в учебния процес в условия на масова дигитализация на образованието и има ли тя потенциала да подобри комуникацията между преподавател и обучавани, са въпросите, на които ще бъде търсен отговор в този материал.
Ключови думи: мотивация и ангажираност, комуникация, хумор в клас, мийм култура, възприятия и нагласи на студентите
Свързани статии:
Стратегии за комуникация в контекста на пандемията от КОВИД-19
Страстите на душата в старата и новата българска литература: опит за сравнение
Кръгла маса „Българистиката днес в Гърция – академични центрове, изследователски полета, образователни програми“ по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“
Връзка на критичното мислене с компетентностния подход в обучението по висша математика
