Проф. д.ф.н. Инна Пелева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-3-1р
Резюме. Текстът коментира специфично противоречие в културната политика на НРБ. И след 1956 г. (въпреки периодите на либерализация в управленското отношение към хората на изкуството) творческите практики тук са под институционализирания натиск на комунистическата доктрина. Заедно с това през 60-те, 70-те, 80-те държавата осъществява импорт – той съвсем не е маломерен – на културни продукти и от Запад. Тоест няколко десетилетия преди 1989 г. в българската публичност съсъществуват противоположни, но менажирани все от властта тенденции: отново и отново се потвърждава нормативното на социалистическия реализъм, обаче се търси и диалог, съизмерване със създаваното отвъд Желязната завеса. Особено любопитни са резултатите от това двойствено управленско поведение при запознаването на българската аудитория с чуждото кино. Западните филми не само формират у местния масов зрител представи, поведенчески модели и желания, отместени от официално предписваните. Западните филми (особено когато са на световноизвестни режисьори) също така слагат отпечатък върху ценени и днес художествени текстове от тоталитарната епоха.
Ключови думи: литература и кино; култура на НРБ; Йордан Радичков; Георги Марков; Федерико Фелини