Харун Бекир
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2025-03-04
Резюме. Настоящото изследване разглежда ролята на ситуативните изрази в процеса на усвояване на турския език като чужд с акцент върху прагматичната и междукултурната компетентност на обучаемите. Целта е да се анализират възприятията, стратегиите и трудностите при употребата на тези културно и социално маркирани езикови единици, както и тяхното представяне в учебните материали. Чрез смесена методология – анкетиране, тест за разпознаване и употреба, дискурс анализ и анализ на шест водещи учебника – се установява, че макар обучаемите да разпознават някои често използвани изрази, те срещат затруднения в адекватната им употреба поради липса на културен контекст, интонационни насоки и социална ориентация. Резултатите показват, че ситуативните изрази често се преподават изолирано от автентичните ситуации, в които реално функционират, което ограничава развитието на прагматичната компетентност. Изследването подчертава необходимостта от по-систематично и контекстуализирано въвеждане на тези изрази чрез ролеви игри, културни сценарии и междукултурни сравнения като неотменна част от обучението по турски език.
Ключови думи: лингводидактология; ситуативни изрази; турски като чужд език; прагматична компетентност; междукултурна комуникация; културна осъзнатост; учебни материали; дискурс анализ
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
