СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА / PHILOSOPHY OF SCIENCE
What is Non-classical Science? [Що е некласическа наука?] /
A. Stefanov / А. Стефанов – стр. 103
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВО / PHILOSOPHICAL HERITAGE
Между светлината и сенките. Бъдещето на Платоновия мит за пещерата в История за стъкло (Вили Сьоренсен)
[Between Light and Shadow. The Future of Plato’s Myth of the Cave Represented in A Tale of Glass (Villy Sørensen)] /
С. Серафимовa / S. Serafimova – стр. 109
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
СЪВРЕМЕННИ ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛОСОФИ / CONTEMPORARY EUROPEAN PHILOSOPHERS
Психоаналитичният и феноменологичният метод в поетиката на Гастон Башлар. Феноменология на поетическия образ и въображението [The Psychoanalytical and Phenomenological Method in the Poetics of Gaston Bachelard. Phenomenology of the Poetic Image and Imagination] /
П. Търколева / P. Tarkoleva – стр. 126
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ / SOCIAL PHILOSOPHY
Дали границите след 1989 г. са по-малко, или това е идеологема на глобализирания неолиберален капитализъм?
[Are the Borders after 1989 Less or It Is an Ideologeme of the Globalized Neoliberal Capitalism?] /
В. Проданов/ V. Prodanov – стр. 135
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия[/emember_protected]
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ / PHILOSOPHY AND RELIGION
За „упражненията в очистване“ в Исихазма
[On the „Purifying Exercises“ in Hesychasm] /
Д. Петров / D. Petrov – стр. 164
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
КРИТИКА И БИБЛИОГРАФИЯ / CRITIQUE AND BIBLIOGRAPHY
„Критичната социална психология“ – интелектуален импулс за преосмисляне на отношението социални науки – практика
[„Critical Social Psychology“ and the Necessity of Rethinking the Relationship between Social Sciences and Practice] /
Ал. Маринов / Al. Marinov – стр. 176
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Политическата коректност срещу либералната толерантност или Есе за идейните битки след комунизма
[The Political Correctness vs. the Liberal Tolerance or An Essay on the Ideological Battles after Communism] /
В. Николова / V. Nikolova – стр. 179
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Нов прочит на социалната философия на Ортега-и-Гасет
[New Reading of Ortega y Gasset’s Social Philosophy] /
Б. Манов / B. Manov – стр. 184
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ / UP-COMING ЕVENTS – стр. 188
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 189
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
WHAT IS NON-CLASSICAL SCIENCE?
Anguel Stefanov
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Abstract. I make an attempt at specifying methodological features under hich a theory may be avowed to be non-classical with respect to the extant scientific knowledge. One such feature is the case when a theory suggests a systematic description of objects that display a paradoxical, or unexpected behaviour (usually dubbed ‘nonclassical objects’), and another, when it proposes a radically new conceptual approach for grasping the nature of familiar phenomena. The first case is realized in quantum theories, and we are faced with the second in the theory of relativity, or in genetics. The “sociological“ role of scientific communities is also taken into account. It is shown in the end that some Para science could eventually turn into non-classical science, only if it could be embraced by some consistent methodology of scientific growth. If not, this is an argument for it to be referred to the realm of pseudo-science.
Keywords: non-classical science, demarcation criterion, Para science
ЩО Е НЕКЛАСИЧЕСКА НАУКА?
Резюме. Правя опит да специфицирам методологични характеристики, според които една теория може да бъде призната за некласическа по отношение на съществуващото научно познание. Такъв е случаят, когато теорията предлага систематизирано описание на обекти, изявяващи парадоксално или неочаквано поведение (обикновено наричани некласически обекти), а в друг случай, когато се предлага радикално нов концептуален подход при схващането на природата на познати феномени. Първият случай се осъществява в квантовите теории, а с втория се срещаме при теорията на относителността или при генетиката. Взема се също предвид и „социологическата“ роля на научните общества. В края на статията се показва, че една паранаука може евентуално да се превърне в некласическа наука само ако би могла да се покрие от консистентна методология на научното развитие. В случай че това не може да стане, това е аргумент, че тя би следвало да се отнесе към сферата на псевдонауката.
Prof. Anguel Stefanov, DSc
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
(ВИЛИ СЬОРЕНСЕН)1)
Силвия Серафимова
Институт за изследванe на обществата и знанието – БАН
Резюме. В статията се разглежда рецепцията на Платоновия мит за пещерата в разказа История за стъкло (En Glashistorie) на един от най-известните съвременни датски писатели и философи – Вили Сьоренсен. Първоначалната представа, че въпросният разказ представлява фабулизация на Платоновия мит в осъвременен вариант би представила в симплифициран вид концепцията на автора, тъй като при неговата интерпретация можем да говорим за открояването на нов мотив с философска значимост, а именно – за разглеждането не просто на епистемологическите, а и на етическите аспекти на проблема за знанието.
Keywords: Plato, Sørensen, Plato’s Myth of the Cave, knowledge
BETWEEN LIGHT AND SHADOW. THE FUTURE OF PLATO’S MYTH OF THE CAVE REPRESENTED
IN A TALE OF GLASS (VILLY SØRENSEN)
Abstract. The recent article aims at examining the reception of Plato’s myth of the cave in the novel A Tale of Glass (En Glashistorie) written by one of the most famous Danish authors and philosophers Villy Sørensen. The first impression that the novel in question is a contemporary version of Plato’s myth would represents the author’s conception in a very simplified way, since in his interpretation we can talk about revealing one new philosophically important aspect, namely – the investigation not only of epistemological, but also of ethical aspects of knowledge as a problem.
Silviya Serafimova, PhD
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
ПСИХОАНАЛИТИЧНИЯТ И ФЕНОМЕНОЛОГИЧНИЯТ МЕТОД В ПОЕТИКАТА НА ГАСТОН БАШЛАР.
ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ ОБРАЗ И ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Поля Търколева
Институт за изследванe на обществата и знанието – БАН
Резюме. Целта на статията е да анализира влиянието на феноменологичния и психоаналитичния метод за създаването на Башларовата феноменология на поетичния образ. Една от задачите на настоящия текст е да представи характеристиките на поетическия образ и специфичното разбиране на понятието „въображение“. В центъра на феноменологията, предлагана от Башлар, е изникването, възникването, спонтанната поява на образа в съзнанието на човека, затова и психоаналитичният метод не се оказва достатъчен за реализирането на философските му изследвания.
Keywords: poetic image, imagination, psychoanalytic method, phenomenology
THE PSYCHOANALYTICAL AND PHENOMENOLOGICAL METHOD IN THE POETICS OF GASTON BACHELARD.
PHENOMENOLOGY OF THE POETIC IMAGE AND IMAGINATION
Abstract. The aim of the paper is to analyse the infl uence of the phenomenological and psychoanalytical methods on the formation of Bachelard’s phenomenology of poetic image. One of the paper’s tasks is to represent the characteristics of the poetic image and the specific understanding of the notion “imagination“. In the centre of Bachelard’s phenomenology is the appearance of the image in the conscious of Man. Therefore the psychoanalytical method is not sufficient for the fulfillment of his philosophical research.
Polya Tarkoleva, PhD student
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
ДАЛИ ГРАНИЦИТЕ СЛЕД 1989 Г. СА ПО-МАЛКО, ИЛИ ТОВА Е ИДЕОЛОГЕМА НА ГЛОБАЛИЗИРАНИЯ НЕОЛИБЕРАЛЕН
КАПИТАЛИЗЪМ?
Васил Проданов
Университет за национално и световно стопанство
Резюме. В статията се прави сравнителен анализ на различните типове граници в социалната система от типа на тази, която съществува у нас до 1989 г., и появилата се след това система на втория български апитализъм, интегрираща България в системата на световния капитализъм. Критикува се всекидневната идеологема, че разликата между двете системи е, че при онази имаме граници и невъзможност на индивида да излезе от определени граници и най-яркият символ за това е Берлинската стена. Показва се, че при сравнение всички граници при съвременния неолиберален капитализъм са повече и една от важните му характеристики е умножаването на границите.
Keywords: borders, neoliberal capitalism, multiplication, Berlin wall, ideologem
ARE THE BORDERS AFTER 1989 LESS OR IT IS AN IDEOLOGEME OF THE GLOBALIZED NEOLIBERAL CAPITALISM?
Abstract. The article makes a comparative analysis of different types of borders in the social system until 1989 in Eastern Europe and later in the system of the second Bulgarian capitalism, integrating Bulgaria into the system of world capitalism. It is criticized the widespread common ideolgeme that the important difference between them is that the system before 1989 put borders and it had been much more difficult for people to cross these borders. The most vivid symbol of the borders in the time of socialism is the “Berlin Wall“. The idea is that all borders characterizing contemporary neoliberal capitalism are more then they were 25 years ago. One of its important features is the proliferation of different kind of borders.
Prof. Vassil Prodanov, DSc
University of National and World Economy
КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННОТО ПРОГНОЗИРАНЕ
Благовеста Николова
Институт за изследванe на обществата и знанието – БАН
Резюме. Прогнозирането е легитимен обект на изследване в областта на политическата и социалната философия не само поради особеностите си като форма на отнасяне към бъдещето, но и защото постиженията му са в някакъв смисъл предпоставка за изграждане, укрепване и възпроизвеждане механизмите на властта.
Днес състоянието на съвременното прогнозиране може да бъде окачествено като „криза“ – ситуация, която представлява предизвикателство за самата му същност. В опит за обяснение на създалото се пред това поле положение, настоящият текст ще се спре на: 1) липсата на единно разбиране за естеството и задачите на прогнозирането; 2) скоростта, промяната и изненадата като фактори за кризата; 3) особеностите на сложните системи и проблема за обекта на прогнозата; 4) кризата на прогнозирането и феномена „власт“.
Keywords: forecasting, knowledge, power
THE CRISIS OF CONTEMPORARY FORECASTING
Abstract. Forecasting is a legitimate matter of concern in the domain of political and social philosophy, not only because of its specifics as a form of referring to the future, but also because its achievements are in a way prerequisite for building, consolidating and reproducing the mechanisms of power. Today the state of contemporary forecasting can be qualified as one of a “crisis“ – a situation which is quite challenging for the very essence of the field. This text is an attempt at providing an explanation of the current state of affairs by paying attention to the following topics: 1/ the lack of unanimous understanding of the nature and tasks of forecasting; 2/ speed, change and surprise as crisis factors; 3/ specifics of complex systems and the forecast’s object problem; 4/ the crisis of forecasting and the phenomenon of power.
Blagovesta Nikolova, PhD student
Social Theories, Strategies and Forecasts Department
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
ЗА „УПРАЖНЕНИЯТА В ОЧИСТВАНЕ“ В ИСИХАЗМА
Димитър Петров
Резюме. В статията се проследява развитието на идеята за „очистването“ (katharsis) от античната митология, Досократическата философия и Платон до Юдаизма. В нея се разглежда начинът, по който Патристиката усвоява тази идея и я превръща в ежедневна практика от перманентни „упражнения“, които полагат фундамента за развитие на мистичното „любомъдрие“ (philosophia), разбирано като „наука на науките“ и „изкуство на изкуствата“. То се реализира чрез външния и вътрешния „покой“, „мир“, „тишина“ и „безмълвие“ (hesychia), на които аскетите са се посветили. В исихазма „упражненията в очистване“ се „одейностяват“ чрез последователни практически и съзерцателни „стъпки“, направени с внимание, усърдие и постоянство, и следват общата парадигма, присъща на всички „духовни упражнения“, възвисяваща аскета по степените на богоотвеждащата „лествица“ до обожение. В резултат на изследването се прави изводът, че „упражненията в очистване“ полагат основата, върху която се развива и осъществява идеалът на исихастите – обожението – възвръщането на божествеността на човечността.
Keywords: hesychasm, purification, spiritual exercises, ascetics, love of God
ON THE „PURIFYING EXERCISES“ IN HESYCHASM
Abstract. The article traces the development of the idea of “purification“ (katharsis) from the ancient mythology, Pre-Socratic philosophy and Plato to Judaism. Then it scrutinizes manner by which the Patristics absorbs this idea and turns it into a daily practice of permanent “exercises“, which lay down the foundation for the development of the mystic “love of wisdom“ (philosophia), understood as the “science of sciences“ and the “art of arts“. It is attained by external and internal “tranquility“, “peace“, “silence“ and “speechless state“ in which the ascetics devoted themselves. In the Hesychasm the “purifying exercises“ are realized through successive practical and contemplation “steps“, fulfilled with care, commitment and persistence following the common paradigm, which is essential of all “spiritual exercises“, elevating the ascetic through the levels of the sacred road towards the God and reaching the “true love of god“. As a result of the study, a conclusion is made that the “purifying exercises“ lay down the fundament, on which the Hesychasm’s ideal is build up and developed – “the true love of god“ – the return of the god to the humaneness.
Dimitar Petrov
